Leica M9 е първия full-frame Leica цифров телеметрик, а се твърди, че бил най-малкия full-frame апарат. Матрицата му е 18 mpix (24 x 36mm), има съвместимост с всички Leica M обективи, ISO от 80 to 2500, скорости на затвора до 1/4000, 2.5-inch дисплей и пр. неща, които всъщност не ви интересуват, защото нямате $8000. И аз нямам.
Having sold all of my Canon lens, I had to think of something to shoot with for a small project of mine. I remembered that I had an old Pentacon Six, equipped with a Carl Zeiss Jena Biometar 2.8/80 lens, so I set out to make my own DIY TS lens (which I actually wanted to do since forever). I did some research online, and it seemed that I would probably need to do some drilling (the plastic body cap) as well as some glueing, which was kind of unnerving, since I am not very dexterous, although I like fiddling with stuff and have a lot of instruments. It turned out I managed to totally avoid drilling or applying adhesive.
My first job was finding a rubber sleeve. I noticed that a lot of the DIY projects involved using a plunger; however, plungers here do not have this design, so I set out to find the type of rubber sleeve used in automobiles, like this one. A nearby auto parts shop had exactly what I was looking for, so I got mine (1) for the measly $10 (€7). There were two (somewhat) adjustable steel bands in the box, so I used them for the first version of the lens. It turned out that it couldn’t focus to infinity, so I had to change it a bit, and one of the bands became unusable. I then bought a proper adjustable band (3) of the type used by plumbers or auto mechanics.
Here are the “ingredients”:
(1) Rubber sleeve (from front wheel suspension I suppose, didn’t ask)
(2) M42 lens mount (I had two of those already)
(3) Adjustable steel band
(4) Extension tube for M42 mount
I think I was lucky to have those M42 extension tubes (which someone gave to me years ago), because all I had to do was fix the extension tube to the narrow end of the rubber sleeve with the adjustable band, and then I could simply attach it to the M42 mount. The diameter of the wider end of the rubber sleeve was an exact match to the back of the Biometar lens, so I only had to fasten it with the steel band. I cut the sleeve at the other end, as the opening was too narrow (and the sleeve too long).
I haven’t properly tested it yet, but I will, as soon as I get the chance.
-
За Български език -> Read More »
От uncrate.com:
Ever wonder where root beer came from? Well, it used to be root tea, an alcoholic drink the settlers picked up from the Native Americans — but prohibition ended all of that, so it was drained of its alcohol and rechristened “root beer.” Now you can get a taste of the original, organic, and very alcoholic tea with Root ($39). Made from birch bark, black tea, spearmint, sugar cane, and other natural ingredients, every sip is like a step back in time.
Не знам това алкохолно чайче дали реално става за пиене, обаче така в тази бутилка изглежда много апетитно. Дано само да не е натъпкано с джинджифил, защото…
Продава се Canon EF 35mm f/1.4L USM. Пълна окомплектовка, перфектен. Закупен от USA преди няколко месеца.
Цена: безценен.
(не бе, продадох го вече :P)
Вчера, ден на разочарования.
Първо, Killswitch Engage отмениха участието си, заради смърт на близък човек. Не мога да опиша колко ГАДНО ми стана. Цялото фестивалничене на мен по принцип малко в повече ми идва и това, че ще гледам KSE на главната сцена, абсолютно ме крепеше и го чаках с голямо нетърпение. Още повече, че вчера като се занесох дотам, открих че са качили децибелите и музиката звучеше чисто и размазващо. В момента, в който стигнах, с учудване забелязах, че Mastodon са на сцената, при положение, че по това време вече трябваше да са Hatebreed. Все още неподозирайки каква лоша новина ме очаква, адски се изкефих на тия пичове, просто рулират!
Когато приключиха, на екраните изписаха, че KSE няма да свирят и на мен всичко ми се срина, честно. Сега даже като го пиша това, пак ми стана кофти… Както и да е.
Изчаках Hatebreed и успях да оценя колко са титанични, въпреки ултраскапаното си настроение. За съжаление, изведнъж всичко, което ме болеше и дразнеше тия дни, някакси преля… и това да чакам 3 часа до Korn ми се видя абсолютно непосилно. И си тръгнах. И отебах цялата история. I’m too old for this shit…
Всъщност, не че съм стар… просто съм в ужасна форма (също голямо разочарование), която не ми позволява да се радвам на някакви неща, като цялата тази металия. Преди 15 години щях да съм в транс от кеф, но за съжаление тия неща станаха възможни 50 килограма по-късно…
Имам физическа сила за 5 фестивала поред, само че не мога да обясня на краката си, че трябва безропотно да позволяват да им тежа отгоре през цялото време. Освен това, добре че вече не подлежа на военна служба, защото кръстът ми просто също не търпи да стоя прав. Да не говорим колко съм разглезен и как не ми се седи или лежи на прашната земя.
И за да си довърша мрънкането, ще си призная, че ненавиждам потни, голи до кръста 16-годишни младежи с руси къдрички. Много хора и много мръсотия, fuck it! Баси как се радвам, че не се поддадох на импулса да съм там на палатка!
That said, всъщност имах много приятни моменти на фестивала, особено първия ден. А сега отивам да си оползотворя освободения ден, като се поразходя из Амстердам.
Не съм очаквал нищо особено от първия ден, защото повечето от групите ми бяха неизвестни, но в крайна сметка се получи нелошо. В ранния следобед минах да видя Buckcherry, DragonForce и Firewind, и трите групи се оказаха меко казано ужасни. Мисля, че щях да направя огромна услуга на краката си, ако се бях появил директно за Papa Roach. Не бях ги слушал от години, но се оказа, че все още им помня песните, така че се забавлявах доста добре, въпреки, че ми беше малко тихичко. Направи ми впечатление, че при главната сцена звукът не е особено силен (но пък добър) и не бях сигурен дали да ми е тъпо, или да се радвам, че няма да изтормозя прецаканото си ухо.
Следващото, което чаках, беше SoulFly, а междувременно надникнах в едната шатра, в която свиреха Еxodus. Последно съм ги слушал в гимназията (преди 16-17 години), но не помня да са били чак толкова безинтересни.
На Soulfly реших да се набутам най-отпред, с идеята да покуфея повече и това определено означаваше, че ще трябва да участвам в погото. Да си призная, изобщо не съм фен на тая дивотия, особено ако съм трезвен, ама за двадесетина минути се бутах и аз. Оказа се сравнително добър начин да се пораздвижа малко, а и не успях да пострадам. Последното мисля главно се дължеше на факта, че липсваха яки бичета, както обикновено е в България. Реално, повечето сякаш бяха едни слаботелеснички хлапета, готови да поемат whatever bodily harm is coming their way. Мисля, че с моите 140 кг можех да нанеса сериозни поражения, затова гледах по-защитно да го раздавам. В крайна сметка, Soulfly бяха ok, но май щеше да е по-добре да беше тъмно и да беше двучасово участието.
Тези, които реално разбиха брутално, бяха Static-X в една от шатрите, веднага след Soulfly. Там вече звукът беше смазващо силен и не посмях да се набутам по-напред (заради скапаното ухо), но и отзад беше адски fun.
След това вече изобщо не можех да се държа на краката си, така че се прибрах… изпускайки Dream Theater за пореден път. Е, каквото, такова.
Вторият ден мисля ще е разбиващ, защото първо ще съм на любимите ми Killswitch Engage, после Коrn, Lacuna Coil и Slipknot за десерт. Това, което ме притеснява е, че може да вали… а аз нямам нито подходящи обувки, нито дъждобран, а паркингът e на едни поляни и ако вали… не вярвам да успея да изкарам колата.
Антверпен е чудесно място, аз съм много приятно изненадан, след като миналата година бях в Брюксел и го нехаресах. Мисля, че ако един град не се опира в някакъв голям водоем… просто не става. Вчера, малко преди полунощ се озовах край реката и там беше ужасно приятно. Имаше хора, които си правеха пикник, такива, които си свиреха нещо, други играеха шах… абсолютна идилия, и то в делничен ден. И изобщо, тук е спокойно и толкова не-нервно… как да не завиди човек? Карах и вървях из града, още не съм видял някой да се изнерви на друг човек, на друг автомобил и пр. Движението е някак лежерно, ненатоварващо. Ако трябва да се оплача от нещо, то ще трябва да са велосипедистите :). Много е приятно да виждаш колко хора карат велосипеди, но трябва да си отваряш очите на четири, постоянно. Трябваше и аз да си намеря колело.
Аз постоянно си харесвам неща, докато вървя – къщи, тротоари, врати, гаражи, всякакви градски елементи. Иска ми се да заснема всичко, но не го правя, знам, че после ще се ядосвам на нескопосано фотографирани неща. Въобще, аз никак не снимах много, за пореден път. Все не ми харесва светлината, все не ми върви във фокусирането и експонирането. Първо беше ужасно контрастно, защото излизах рано. После поспах и излязох към 18, мислейки си, че е 19 и още не беше готова светлината. А пък после изведнъж стана някакво плоско такова, изобщо залезът беше смотан някакси. Май ми се получиха някакви кадри след 22 часа, ама няма гаранция, след седмица като ги погледна, може да ги мразя. Вече се затвърди ужасията, че с 35 просто не мога да издебвам някакви хора, не и както с 50ката. Реално, 85 или 135 биха ми свършили категорично по-добра работа. 35ицата е много хубав обектив, ама просто не ми пасва за това, което искам да заснема. А и 5D шляпа толкова гръмовно…
Ма да не се отплесвам. Няколко неща, които ми направиха впечатление:
Тук до хотела има някакво паркче с езеро и оградка около него. Зад оградката – десетки зайци, щъкат и си пасат. Имаше и няколко на алеята се шляеха, голям кеф :)
В Антверпен има много хасидими (orthodox jews) с техния специфичен вид – черни дрехи, готини шапки, бради и масурчета по слепоочията. Много ми допада как са облечени момичетата им, макар че не мога да спра да се чудя как не им е ужасно топло. Всички са с едни тъмни поли, черни чорапи и пътъчки (балеринки?), с ризки (жените блузи им викат на тия неща) и пуловерчета без ръкави, с цвета на полата. И всички мъкнат едни бебета насам натам, с колички, с колелета… :). Разсъждавах си за тези хора и се чудех доколко се чувстват щастливи… или пък ограничени… знам ли. Не мога в себе си да пресъздам, да си представя какво е да си част от такъв тип общност. Определено са ми интересни, ама и малко ми е тъжно за тях, предполагам може и да е неоправдано.
Преди малко, докато паркирах, се получи следният епизод: Видях, че един възрастен мъж стои пред входната врата на сградата и ме гледа. Когато слязох ме заговори и като му казах, че не го разбирам, обърна на английски и някакси доста несвързано ме помоли за помощ, за пет минутки, нещо с някакъв телефон :). Докато се чудех (с лек ужас) дали не си е наумил да ме кара да говоря по телефона, той ме въведе у тях, и стана ясно, че просто иска да вдигна слушалката и да я поставя до апарата, защото звънял постоянно. В този момент загрях, че е петък, а те нямат право да го вдигат. Всичко приключи щастливо, с разни благодарности и любезности…, а в стаята, на една маса, мълчаливо седеше някакво невероятно красиво момиче. Та така.
Ревюто на Роджър е толкова смешно и вярно, че го пускам цялото направо :). Хахахаха! (Иначе Майкъл Бей си остава страхотен!)
Transformers: Revenge of the Fallen
by Roger Ebert
“Transformers: Revenge of the Fallen” is a horrible experience of unbearable length, briefly punctuated by three or four amusing moments. One of these involves a dog-like robot humping the leg of the heroine. Such are the meager joys. If you want to save yourself the ticket price, go into the kitchen, cue up a male choir singing the music of hell, and get a kid to start banging pots and pans together. Then close your eyes and use your imagination.
The plot is incomprehensible. The dialog of the Autobots, Deceptibots and Otherbots is meaningless word flap. Their accents are Brooklyese, British and hip-hop, as befits a race from the distant stars. Their appearance looks like junkyard throw-up. They are dumb as a rock. They share the film with human characters who are much more interesting, and that is very faint praise indeed.
The movie has been signed by Michael Bay. This is the same man who directed “The Rock” in 1996. Now he has made “Transformers: Revenge of the Fallen.” Faust made a better deal. This isn’t a film so much as a toy tie-in. Children holding a Transformer toy in their hand can invest it with wonder and magic, imagining it doing brave deeds and remaining always their friend. I knew a little boy once who lost his blue toy truck at the movies, and cried as if his heart would break. Such a child might regard “Transformers: Revenge of the Fallen” with fear and dismay.
Megan Fox and Sam Witwicky outrun an explosion.
(Enlarge Image)
The human actors are in a witless sitcom part of the time, and lot of the rest of their time is spent running in slo-mo away from explosions, although–hello!–you can’t outrun an explosion. They also make speeches like this one by John Turturro: “Oh, no! The machine is buried in the pyramid! If they turn it on, it will destroy the sun! Not on my watch!” The humans, including lots of U.S. troops, shoot at the Transformers a lot, although never in the history of science fiction has an alien been harmed by gunfire.
There are many great-looking Read More »
